Уважаеми колеги, скъпи ученици и родители,

По традиция всяка година в деня на Светите братя Кирил и Методий ние отбелязваме патронния празник на училището. Ще направим това и днес -въпреки ситуацията в страната и независимо от условията, в които учим и работим. Защото трудни времена на изпитания винаги е имало и ще има. Но паметта може и трябва бъде съхранена. Училището също има памет, живот, традиции, които имаме дълга и отговорността да пазим и развиваме.

Тази година в условията на електронно обучение също ще почетем патрона на нашето гимназията, големия писател и  общественик Алеко Константинов. Ще си спомним за личността , която наричаха „будната съвест на своето време“. От честност и родолюбие  една нация винаги има нужда – и в дни на благоденствие, и в мигове на изпитания.

Нека в днешния празничен ден  да спомним и отдадем дължимото на Щастливеца. За своята България работи и пише той- остро е перото му, когато трябва да осъди обществените порядки след Освобождението,  силна обич  струи във всеки негов ред, вдъхновен от красотата на родната природа. От такова отношение към българското имаме нужда и днес. Той трябва да остане и да бъде нашият нравствен ориентир, мерилото ни за това как да живеем и да бъдем полезни на другите и на страната си. В това повече от всичко друго е смисълът на днешния празник, защото всеки от нас има своя паметник на Алеко в сърцето си,  отдава своята почит и благодарност към този значим българин и  безукорно честен човек.

Училищният двор ни събира всяка година, но по- важно от физическото присъствие пред паметника  е онова вътрешно усещане за принадлежност към едно училище, към неговия живот и традиции. Тях, уважаеми ученици, призовавам да пазите и да носите. Като патрона на гимназията си и вие бъдете добри, отговорни и честни хора.

На вас , колеги , желая все така съвестно и всеотдайно да давате своя принос  в образованието на учениците ни, да бъдете с тях в израстването им, в обучението, което ще им помогне един ден да се реализират и да успяват. Благодаря ви, че поехте предизвикателството, което постави пред всички ни електронното обучение. И се справихте. Бъдете здрави!

Честит празник!

Валентин Карталов – директор на ПГТ „Алеко Константинов“

   В България Гергьовден е обявен за национален празник, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Това е денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Чества се също и като главен празник на овчаря.
Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден, отбелязван от около 200 хиляди души. Той е и един от най-големите пролетни празници, съвпадащ с разцвета на природата. Затова е наречен още „цветен Гьорги“.

В духа на Великденските празници в ПГТ  „Алеко Константинов“,  град Поморие  беше организирана виртуална великденска работилница.

Учениците от XII^“б“ клас  боядисаха вкъщи яйца за Великден, приготвиха козунаци и сътвориха великденска украса на маса, с което молят учениците на ПГТ да си  останат в домовете за светлите християнски празници.

Призивът им  е „ Да си останем вкъщи по празниците, да прекараме повече време със семействата си“.

Нека светлината на Великден възроди вярата ни и пречисти сърцата и умовете. Нека чудото на Възкресението да озари душата ни с пламъка на добротата и любовта!

ЧЕСТИТ ВЕЛИКДЕН!

Уважаеми родители, през последните седмици се наложи да тестваме цялата ни образователна система .

Всички наши педагогически методики, знания и умения бяха поставени на изпитание. За всички нас – това  беше за първи път. И за учителите и за децата и за родителите!
В тази безпрецедентна ситуация, ние учителите превъзмогнахме себе си и системата-но Вие родителите ни се доверихте.Ние научихме нови методи и приложихме иновативни похвати – но Вие ни подкрепихте . Всеки ден тествахме себе си – но Вие ни окуражавахте!
И дори цялото ни общество да казва, че учителите, заедно с медиците сме героите на деня , то ние искренно си признаваме:
ВИЕ – РОДИТЕЛИТЕ СТЕ ГЕРОИТЕ НА ДЕНЯ!
Вие позволихте на децата да „учат по пижама“, „да влизат в час“ с домашните си любимци и включвайки камерите откривахте без страх домашната си среда. Никога досега домовете на вашите деца, макар и виртуално, не са били достъпни за всичките им съученици и учители,  нито учителските домове за техните ученици. Развиха се нови форми на опознаване, на общуване, на близост. Сега повече от всякога всички ние си дадохме сметка, какво значи „заедно“ и колко страшни могат да  бъдат самотата и изолацията.
Вие повярвахте в нас, доверихте ни се, учихте заедно с нас и осигурихте възможността децата ви да усвояват учебното съдържание , да придобиват нови знания и умения. Да  са пълноценни ,последователни, дисциплинирани и уверени в утрешния ден!
БЕЗ РОДИТЕЛИЕ, ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА НЕ МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ ЦЕЛИТЕ СИ!
Знаехме го , но забързани в  суетния ритъм на ежедневните си задължения, често се разминавахме. А сега се срещаме всеки ден, макар и засега само online. Докато ние преподаваме и децата учат, вие слушате, занимавате се с домашните си ангажименти и ни опознавате. Усещате нашата любов и желание, а понякога и малко несигурност . А пък ние осъзнаваме вашите проблеми , колебания и волята да ги преодолеете.  Защото ние сме и вие. Защото, освен Учители сме и Родители. Но точно това ни направи по задружни, по истински и по реални. И децата виждат, усещат и осъзнават това доверие и единство.
Всеки ден научават едни от най-важните уроци за живота:
КАК СЕ ПРЕОДОЛЯВА СТРАХА И КАК ХОРАТА МОГАТ ДА СЕ ОБЕДИНЯВАТ ЗА КАУЗИ?
Компютърната ера ни научи на много неща и дойде времето да ги приложим по най-градивния начин, но ето че сега идва и следващата стъпка:
КАК ДА СЕ УЧИМ НА ЧОВЕЧНОСТ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ?
И затова Вие , родителите, също станахте ученици, вие също се върнахте “ в училище“ , вие също учите всеки ден от голямото училище на живота – как да сме мили, как да сме загрижени, как да сме дисциплинарни, как да сме достойни, как да сме здрави, как да сме ЖИВИ! и затова:
ПОКЛОН ПРЕД ВАС РОДИТЕЛИ!
Благодарим Ви, че ПРЕОТКРИХТЕ  децата си, себе си, семейството, дома ,трапезата, игрите, усмивките, любимите филми, роднините, природата, семейния хумор, съседите, кварталните магазинчета, забранените паркове…..и  живота, който имахме преди!
Години наред мечтаехме връзката учител-ученик-родител да сработи в една посока и да постигнем триединство ,взаимно разбиране и взаимопомощ. И ето сега-благодарение на солидарността на обществото ни, благодарение на общите ни притеснения и световна заплаха, се обединихме! Вие давате надежда на децата си, давате им дом и сигурност, давате им смисъл на жертвата да са изолирани и най-важното: успявате да съхраните българското семейство!

БЕЗ СЕМЕЙСТВО НЯМА ОБЩЕСТВО, НЯМА УЧИЛИЩЕ, НЯМА ДЪРЖАВА!
Заради всичко това, от името на всички учители , искам да Ви благодаря скъпи родители,че се справихте в тази ситуация по най-добрия начин, че надскочихте собствените си стереотипи, че сме единни и
ЗАЕДНО ЩЕ УСПЕЕМ!
Пазете се, защото заедно сме нужни на бъдещето…